застраховка за отговорност регулиране на туристическата дейност на субектите на правната

Един от най-спорните форми на застраховка е застраховка за отговорност при изпълнение на туристически дейности.

Правна уредба на отношенията, свързани с предоставянето на туристически услуги, се извършва:

както и на други нормативни правни актове.

Въз основа на чувство н. 2 супени лъжици. 3 от Гражданския процесуален кодекс и чл България. 2 от Закона "Въз основа на туристическа дейност ..." трябва да се има предвид, че при избора на правилата, които се прилагат в областта на правната предимство пред степента на правно значение са, на първо място, CC позиция на България и Закона за основите дейност туристически, които не могат да влязат в конфликт норми на Гражданския процесуален кодекс.

Регистър на туроператори и финансова сигурност - е нов начин на държавно регулиране на стопанската дейност, свързана с премахването на излишни административни бариери, на прехода от системата за лицензиране започнем да правим бизнес с преобладаващо уведомление. Този метод замества лицензирането на туристическа дейност.

В същото време се нарича закона, въпреки че реши по определен начин на задачата да гарантира потребителите възстановяване на пътни разходи на услуги, извършени действителни щети, дължащи се на неизпълнение или неточно изпълнение на туроператори и споразумения на пътнически агенти относно изпълнението на туристическия продукт, се оказа, според експерти, е толкова спорен и несъвършен, че е генерирал повече от въпроси, отколкото даде отговори на въпросите, които са възникнали в практиката, прилагане на законодателството в областта на туризма, е създадена на базата на нови сериозни проблеми.

Съгласно чл. 4.1 от Федералния закон "За основи на туристическа дейност в България" всички туроператори, регистрирани в България, в съответствие с Федералния закон "На държавна регистрация на юридическите лица и индивидуални предприемачи", трябва да има финансова гаранция, при условие, определено от федералния закон: договора за застраховка за отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията си по споразумението за изпълнението на туристическия продукт или банкова гаранция за изпълнение на задълженията на ИА по договора за изпълнението на туристическия продукт.

Например, в часа. 9 чл. 17.1 от Закона изисква договор за застраховка за отговорност turperatora задължително включване на условие, регламентиращи правото на турист, който има сключен договор за изпълнението на туристическия продукт с туристически агент, когато застрахователното събитие е определено в Отговорност на туроператора по застрахователен договор, обърнете се към застрахователя с писмено искане за плащане на застраховката обезщетение, ако в съответствие със сключения договор между туроператора и туристически агент, туристически агент, инструктирани от негово име оръдия Vat туристически продукт, образуван от туроператора. В основата за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка за отговорност туроператор или плащането на парична сума по банкова гаранция е да се установи съществуването на фактите, посочени в закона за определяне на застрахователното събитие: наличието на задълженията на туроператорите в рамките на споразумението, да ги счупи, както и съществен характер на тези нарушения. Значителни нарушения на туроператора по изпълнението на туристическия продукт на законодателя на договора счита неизпълнение на задълженията, свързани с транспорта и настаняването на туристите, както и наличието на туристическия продукт на съществени недостатъци, включително съществени нарушения на изискванията за качество и безопасност.

Както следва от ч. 10-ви. 17.1 от Федералния закон "За основи на туристическа дейност в България", правилата, които се прилагат към договора за туроператор застраховка за отговорност и банковата гаранция, се определят в съответствие с гражданското право, като се вземат предвид особеностите, предвидени в Закона за основите на туристическа дейност. Въпреки това, някои законови разпоредби на този закон, по-специално по отношение на застраховка за отговорност на субектите на туристическа активност не са съобразени с разпоредбите на гражданския кодекс, което е в нарушение, в този случай от общия принцип на гражданското право създаден чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

По силата на чл. 10.1 от Федералния закон "За основи на туристическа дейност в България" на отношенията, възникнали между туристическия и туристическият агент, от нейно име, осъзнавайки, туристически продукт, образуван от туроператора, договорът за изпълнението на туристическия продукт, се прилагат разпоредбите на чл. 10 от Закона уреждащ сключване, изменение и прекратяване на договора за изпълнението на туристическия продукт, нейните съществени условия, твърденията на качеството на продукта.

По правния характер на договора между туристическия агент и туроператорът е споразумение за представителство, според която по силата на чл. 1005 от Гражданския кодекс на България, на едната страна (агент) се задължава да извършва от името на другата страна (главницата) правни и други действия от свое име, но за сметка на принципала или от името и за сметка на принципала. Транзакция от представителя и третото лице от негово име и за сметка на принципала, придобива правата и се задължава да агент, дори и ако главницата е обявен в сделката или сключени с трети страни в пряка връзка с изпълнението на сделката.

От смисъла и съдържанието на посочените по-горе норми на действащото законодателство, уреждащо правоотношенията, възникващи между туриста и туристически агент в резултат на най-новия туристически продукт от свое име, от това следва, че отговорността за всяко неизпълнение на посочения договор се възлага на туристически агент, а не на туроператора. В случай, че туристите ще придобие от туристически агент туристически продукт, например, със значителни недостатъци, компенсация на загубите няма да бъде постигната от застрахователната сума, ако отговорният туристическият агент доброволно осигурено заради задължителните си застраховки на гражданска отговорност, предвиден от закона.

Трябва да се отбележи, че чл. 932 от Гражданския процесуален кодекс позволява България застрахователно договорно задължение само на застрахования, както и в случай на нарушение на това изискване, договорът ще се счита за нищожно. По този начин, туроператора, да застрахова отговорността си по силата на чл. 17.1 на закона и не е отговорно лице за прилагане на споразумението от продукта ХИЖА на туристическия агент по силата на чл. 1005 от Гражданския кодекс, не е гаранция за защита на засегнатите интереси на туристите от продажбата на нискокачествени туристически продукт.

Очевидна пролука в закона, не predusmotrevshem задължителна застраховка риск от отговорност на туристически агенции, сред които законът класифицира като юридически лица и индивидуални предприемачи. Като се има предвид, че лицата, извършващи туристическа агентска дейност поотделно - са лица, работещи на собствената си работа риск относно насърчаването и прилагането на туристически продукти, не може да гарантира на потребителите на туристически услуги финансова сигурност в случай на повреда на задължителна застраховка за професионална отговорност следва да бъде един от основните изисквания, наложени на тяхната дейност.

От анализа на правните норми на Федералния закон "За основи на туристическа дейност в България", може да се заключи за несъвършенството на разработения проект на финансова помощ, които не могат да бъдат напълно осъществени на практика. По въпроси, свързани с гражданска отговорност, трябва да:

- определи по-ясно предмет структура на осигурителните отношения,

- Правният статут на туристически агенции като предмет на застраховка за отговорност при изпълнение на туристически дейности,

- изясняване на концепцията на обекта на застраховане, който в момента обхваща само действителните щети, причинени на потребителя, с изключение на обезщетение за загуби и морални щети,

- да се даде по-конкретна дефиниция на застрахователно събитие, освобождението на базата на осигурителните вноски и др.