Проблемът с универсални - studopediya
Един от основните проблеми на средновековната философия е проблемът за универсални. Универсалните - това общо, който е общ за всички специфичен предмет на някои видове или род. Учението за универсални се формира въз основа на теорията на идеите на Платон. универсални беше решението относно възможността за самостоятелно съществуване на универсални. Като резултат от решаването на проблема се случи две позиции: реализъм и номинализъм.
Реалисти - философи, които са вярвали универсални съществуват наистина, извън конкретните неща.
Nominalists - философи, които смятат, че е налице конкретни неща, универсални само на думи, която се нарича определен тип неща.
- Scholastikos: perdskholastika, рано схоластичен (Йоан Скот Erigena Анселм Kenterberiysky, Per Abelyar) Възрастни схоластични (Фома Akvinsky, Rodzher Bekon, Дънс Скот), късна схоластични (Окам).
Scholastic философия средновековния период предшества преход VI - X сс. (Predskholastika). Знанията, получени чрез откровение, в този период от време, аз предпочитам да се разбере рационално познанието. Беше по-лесно да се предадат на обикновените енориаши.
В началото на схоластиците (-HII IX век.) Дава тласък на развитието на европейската култура и философия.
Всъщност схоластика започва през единадесети век. Средновековните схоластици са убедени, че това е възможно да се постигне рационално познание за същества, от началото на съществуването на Бог и да докаже съществуването си чрез логически методи.
Период, свързани с схоластичен метод на научните изследвания са две: рано (X1-XI1 вв.) И късна (зрели, високо схоластика) (XIII-XIV век.). Представители са ranneskholasticheskogo период Джон Скот Erigena Анселм Kenterberiysky, представители Петър и др Abaelard pozdneskholasticheskogo период -. Фома Akvinsky, Уилям Okkam, създател експериментална философия Rodzher Bekon и др.
Като се има предвид проблема с универсални, Erigena заема позицията на реализъм. Той вярвал, че концепциите за по-висока (за доставка) и по-ниски (видове) има реален степен на всеобщност. В този вид се съдържа в техните прояви. Те предхождат конкретни неща. Бог няма въплъщение, е единен и неделим характер. Бог е създал всички неща, затова е в този свят, тъй като същността на всички неща.
Per Abelyar (1079 - 1142 GG.) Области на интерес: вярата в един Бог, като източник на съвършено знание. Решаването на проблема с универсални, той застана на позициите на концептуализъм, т.е. всъщност има само отделни специфични неща, но не и универсални. Но универсални съществуват като понятие в съзнанието на човека, които възникват въз основа на сетивното възприятие на отделните неща от ума. Поради това, човешкият ум е в състояние да се възползва от формата на нещата. В чист вид, тези форми и идеи съществуват само в божествената ума.
Като се има предвид проблемът за познанието, Абелар смята, че отправната точка на процеса на знания се поставя под въпрос, както и по пътя на знанието трябва поради съмнението за истината. Това е възможно с правилното прилагане на диалектиката (логика). по този начин Умът е основа на вярата ( "виж да вярват"). Дейностите на ума е по-дълбоко разбиране на истините на вярата.
Фома Akvinsky (1221 -. 1274) Според брилянтен представител на зрелия схоластика. Неговите учения стана известен като томизма. Най-големият православен биореактор схоластиката. Основни произведения: "Сумата на противопоказания езичници", "Summa Theologica", и т.н. По това време е имало окончателно разделение на философия и теология. Принципите на философията и теологията не са зависими от един на друг. Знания и вярата, разума и откровението са в състояние на хармония, се допълват взаимно. Не всички божествените истини са известни по причина, а след това знание се получава само чрез вяра. Други истини, достъпни за причина, но причината може да са грешни. За да убеди скептиците на вярата е необходимо да се прибегне до философия. Сложих напред петте доказателства за съществуването на Бог:
1. Доказателство за съществуването на движението;
2. Доказателство от съществуването на причинно-следствена връзка;
3. Доказателство, чрез разбиране на възможността и необходимостта;
4. Доказателство за степента на съвършенство, истината и благородство на различни неща;
5. Доказателство за "реда на природата".
Аз решен проблемът с универсални въз основа на позициите на умерен реализъм, като троен съществуване на универсални:
1) за конкретни неща - в ума на Бога;
2) в конкретни неща;
3) след конкретни неща - в ума на човека.
Адрес на етичен проблем на доброто и злото. Да бъдеш създаден от Бога, е добро; зло - е дефектно, и действа като собственост на човешкото поведение, тъй като лица, възложени със свободна воля. Интелектът на човека надделява над волята. Всичко, което съответства на ума - доброто, което е в противоречие с - злото.
Ioann Дънс Скот (1265/66 -. 1308 година), за да обсъдим въпроса за връзката между вярата и разума. Той анализира връзката на философия и теология. Философия и теология различни области, всяка от които има своя собствена област на научни изследвания и методология. Можете да говорите за двойствеността на истината, защото Теология разпространява предимно на морално и практически, и философия - теоретичен характер. Ето защо, в истинността на теологията и истина не са една и съща философия. Религиозните догми, които по принцип не доказуеми чрез разума. Решаването на проблема с универсални, той заема позицията на номинализма. Появата на Вселената е да се премине от общото към личността, от неопределен до определена от несъвършения съвършен.
Rodzher Bekon (1214 -. 1292 година), за да обсъдим въпроса за отношението на знания и вяра. Науката и религията не са в конфликт помежду си. Основната задача на философията е възможно обосновка на вярата.
Уилям Okkam (1288 -. 1349) Според споделена философия и теология. Истинската религия рационално доказуем, следователно теология не е наука, но редица разпоредби, свързани с вярата. Причина и вяра се пресичат. Като се има предвид проблема с универсални, той заяви, че те не съществуват като самостоятелни юридически лица, дори и в Бога. Универсални не са необходими за обяснението, че са, следователно, те трябва да бъдат изключени от нашата представа за света. Той създава специален метод, наречен "Окам Razor": ". Субекти не трябва да се умножават без необходимост" Това означава, че е необходимо да се опрости ситуацията, за да се намали сложни въпроси за проста. Такава изостря проблема с двойна истина. Това дава възможност за естествено познания по теология е. Окам е тенденция на обективиране на знанието.
Ренесанс (Renaissance) започна в средата на XIV век. и завършва в XVI (XVII) инча Възраждането е разделена на италиански (от средата на XIV век -... Началото на XVI век.) И на север (на XVI - началото на XVII век ..). Периодът се характеризира с подновен интерес към древната култура и философия, преосмисляне на християнската традиция. Нова идеален не стана религиозните и светските.
Характерна особеност е ренесансовия антропоцентризъм - разглеждане на въпросите за мястото на човека в света, свободата си, съдбата му. Налице е нова Renaissance перспектива - хуманизъм (F. Петрарка, Boccaccio, J., L. Vallo, P. дела Мирандола, Т. Още.). Първоначално, по смисъла на човечеството е по-различно от сега, когато човечеството е идентично с понятието за "човечност" (човечеството). В XIV - XV векове. Наука разделена на "божествена" и "човешки" (човешки). Хуманистите наречените образовани хора, които знаеха, хуманитарни науки.
Въвежда се нова система от ценности, в основата на която се занимава с човека и природата, а след това религията и нейните проблеми. Човекът се разбира като естествено състояние. В резултат беше процес на секуларизация (освобождаване от църква влияние) култура и философия.
Известен представител на Ренесанса Николай Kuzansky (1401 -. 1464 г.), основателят на Ренесанса платонизма. Основни произведения: "На научих невежество". Аз бях на мнение, че знанието дава на човека от Бога. Познанието дава Бог и Бог е непознаваем следователно да ограничи познание - Бог. Човешкото познание е ограничено и Бог е безкраен. Човешката природа представа за Бога. Това означава, че Бог - това е степента, в която човек може да знае. Отвън има никакви познания, но имам вяра, осъзнаване на Бог. Тъй като Бог - това е истината, и истината не може да бъде известен и признат от човека. Вследствие на познанието, което води до "научих невежество", че може да се отрече възможността за разбиране на границата на божествените истини.
Като се има предвид проблема на човека, Н. Cusa приема, че човек винаги е уникален, индивидуален, уникален човек, а това е много полезно. Човекът и света - движението на противоположности, постоянно в развитието и движението. Човекът - микрокосмос, който отразява макрокосмоса Вселената. За одобрението на идеите на Н. Cusa използва геометричните термини и доказателства.
Пико дела Мирандола (1463 - 1494 GG.). Известен хуманист, който се противопоставя на върховенството на схоластиката и догматизъм.
Мирандола вярвал, че Бог е създал свободен човек и му дава разрешение да се да създадете свой образ. Човекът има свободна воля, ограничен само от "световен ред". Нарушаването на "световен ред" човек губи неговото голямо достойнство. Бог дава на човека свобода на действия и мисли в рамките на законите на природата и обществото, т.е. "Световен ред". Философия - е пътят към "естественото щастие." Запознаване с природата, законите на света, по пътя към истината и доброто на човека "естествено щастлив." С вяра човек достига до "свръхестествено щастие." Човешкото достойнство в творчеството и знанието на законите на "световен ред". Но по-високите законите са достъпни чрез вяра, чрез по-високи откровение и закони на света се възприемат през ума.